В тази статия с дерматолога д-р Самер Шокър ще проследим в кои случаи има реален риск от усложнения след инжекционни процедури и какви са причините.

Ще опишем най-често срещаните грешки при инжектиране на хиалуронови филъри и ботулинов токсин и защо се стига до неудовлетворителни резултати за пациента.

„През последните месеци с колегите дерматолози отчитаме изненадваща тенденция на ръст на грешки при поставяне на филъри и ботулинов токсин. Затова е толкова важно процедурата да се извършва от сертифициран лекар с опит“, сподели д-р Самер Шокър.

Дерматологът от Amber Beauty Club обясни, че нерядко пациенти посещават кабинета му за корекции при вече поставени филъри в зоната под очите, устните или поради препълнени лица. Причината е не само в неправилно подбрания продукт за съответната зона, но и поради неопитни и неквалифицирани инжектори, които в повечето случаи не са лекари, с неадекватно обучение по анатомия, избрали грешния вид хиалуронов гел за дадена област, или инжектирали го неправилно.

Оказва се, че много инжектори прилагат една и съща техника в множество области на лицето, без да отчитат, че метод, който работи добре за попълване на устни, например, не е подходящ за зоната под очите. Също така, някои от тях използват предимно и основно продукти на една компания. Според д-р Шокър много рядко всяка една област на лицето може да се третира с инжекционни препарати от един и същ производител – и така „неподходящи продукти се използват в грешни зони“.

Коригирането на недобре поставен филър обикновено означава разтваряне на нежелания гел с хиалуронидаза, която е инжекционен ензим. Д-р Самер Шокър разкри, че през последната половин година е използвал около 30% повече хиалуронидаза, отколкото през предходни години.

Оказва се също, че сред пациентите има висок процент неудовлетвореност поради непрецизно поставен ботокс – от замръзнало чело до асиметрия на веждите до вкаменено изражение. Тъй като подобни грешки често се проправят с течение на времето, пациентите са заставени да преодолеят и изтърпят неудобството за няколко седмици до месеци.

Ефект на Тиндал при долен клепач

Зоната на долния кпепач е специфична и обикновено там се греши най-често. Или се използва неподходящ пълнител или се поставя с неправилна техника. Уникалната анатомия на долния клепач може лесно да спъне нови инжектори. Във всички зони по лицето слоевете на тъканите са кожа, подкожна мазнина и мускули. Но в долния клепач кожата е директно прикрепена към мускула, а мастната подложка е отдолу. Така че, ако филърът се постави твърде повърхностно, между кожата и мускула, може да се образува бучка или да се получи „ефекта на Тиндал “ – синкав оттенък, отразяващ гела, локализиран точно под кожата.

Търсенето на тази процедура е много голямо, защото това е една от онези области, които изглеждат невероятно, когато са направени добре. Пълнителят под очите не е за всеки, а информираният избор на пациента е ключът да се избегнтат усложнения. Д-р Шокър отбелязва, че не всеки пациент е подходящ за поставяне на филър под очите и само 20–30% от пациентите са показани.

„Хората, които задържат течности под очите, имат хронични алергии или анамнеза за автоимунно заболяване, не са подходящи кандидати.“, обясни д-р Шокър. При тези пациенти геловете с хиалуронова киселина могат да предизвикат оток –  преходно подуване на долните клепачи.

„Филърите с хиалуронова киселина причиняват възпалителна реакция, тъй като тялото не разпознава омрежването, което се използва за стабилизиране на хиалуроновите молекули.“, уточни дерматологът Самер Шокър.

Този имунен отговор в комбинация с подуването, присъщо на всички свързващи се с водата хиалуронови филъри, може да доведе до задръстване на лимфните възли под очите. Състоянието се нарича пост-хиалуронов повтарящ се оток на клепача. Това е често срещано състояние. Колкото повече се инжектира пациент, който е склонен към страничния ефект, толкова по-вероятно е той да го развие. Когато подпухналостта стане постоянна, торбичките, могат да се настанят върху бузите. Решението е хиалуронидаза – която чрез разтваряне на хиалуроновата киселина,  се справя с причината за подуването и предотвратява разтягането на кожата.

Бучки в устните и миграция на гела

Според д-р Шокър поставянето на филъри в устните също не е за всеки, тъй като има многобройни случаи на инжектиране твърде дълбоко в устната, което води до поява на гребен по лигавицата на устната..

„Лошата техника може да се прояви като асиметрични резултати или като „колбасовидни, аморфни устни“. Бучките се появяват по различни причини, но в активните зони, като например около устата, не е необичайно „мускулите да поемат и да натрупат филъра“, смята д -р Шокър.

Използването на прекалено плътен гел в устните-такъв, който е предназначен за скулите или линията на челюстта, също може да образува бучки.  Миграцията на филъра – изместването на продукта от първоначалната локация на инжектиране – също е често наблюдаван проблем. Според естетичният дерматолог, когато подходяща доза от подходящ филър се инжектира на правилната дълбочина, той не би трябвало да мигрира.

По-новите и по-еластични форми на хиалуронова киселина са по-малко податливи на преместване, ако се поставят правилно. Но силно подвижните зони в и около устните, могат да бъдат особено предразположени на миграция. Изместване на гела може да се наблюдава и е в скулите и линията на челюстта, когато филърът се инжектира твърде плитко. Всъщност желанието на пациентите за по-големи устни, може да се окаже причина за миграция.

Д-р Шокър обясни, че често лекарите са склонни да отговорят на нереалистични цели на пациентите за свръх големи и препълнени устни. Дори когато прфектно подходящият филър е поставен перфектно, ако устните анатомично не могат да задържат инжектирания обем, гелът може да проникне в съседни области.

Усложнения при ринопластика с филъри

Според д-р Шокър поставянето на филър в зоната на носа е сред големите инжекционни усложнения. За разлика от повечето други грешки в други зони,  които са склонни да бъдат обратими, козметични проблеми при неуспешна ринопластика с филър може да доведе както обезобразяващи, така и до трайни последици.

Д-р Шокър обясни, че с носовете ситуацията може да се окаже спешна. Риксът е не само от активна съдова оклузия, която изисква бърза намеса, за да се спаси кожата на пациента. Но може да се стигне до продължителни белези от оклузия, която преди това е била лекувана, но може би не напълно решена. Рискът от дългосрочни увреждания наистина е реален. В някои случаи могат да се използват лазери или микронидлинг, за да се подобри текстурата или хиперпигментация в зоната. В други случаи дори може да се наложат реконструктивни процедури за възстановяване на части от носа – обикновено отстрани на ноздрата или част от върха, вследствие на некроза.

Грешки при поставяне на ботокс

Най-типичните грешки с ботулинов токсини са асиметрични или заострени вежди, което според д-р Самер Шокър може да се случи, ако се третира мускула между веждите и/или пачи крак, но инжекторът не успее да се справи с фронталния мускул на челото. Това може да повдигне веждите твърде високо. За щастие има лесно решение за корекция с капка невротоксин на върха на веждите, което ще позволи на този мускул да отслабне и веждите ще придобият натуралната си форма.

Когато се поставят повече от необходимата доза единици ботулинов токсин, мускулът на челото, който е единственият повдигач на веждите, може да отслабне прекалено много, така че пациентът да не може да повдига веждите си. И това да доведе до тежки клепачи и паднали вежди. Друг проблем с предозирането на ботокс са замръзналите и безизразни лица. Това обикновено се случва, когато пациентът се стреми да постигне свръхестествен ефект без никакви бръчки. И в този случай времето е единственото решение за поправяне на грешката.